Априлското въстание определено е един от онези моменти, в които българите показват на целия свят, че заслужават свободата си и са готови да пожертват всичко, за да я постигнат. Доказателство именно за тази храброст на българския народ са действията на четата на Христо Ботев. Въпреки абсолютно безнадеждната ситуация, въпреки че въстанието вече е потушено по един ужасно кървав начин, четниците, предвождани от големия български герой изпълняват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този начин изписват името си със златни букви е българската история и доказват, че в онези времена хората не само са говорили, а и са действали. Нека днес, когато почитаме паметта им се замислим какво можем ние да направим за тази държава в днешните далеч по-леки времена, за да допринесем за по-светлото й бъдеще и да не допуснем подвига на тези велики българи да остане напразен.
След определянето на революционните окръзи на Априлското въстание следващата стъпка била подготовката на всеки един от тези окръзи за въоръжено въстание. Докато в Панагюрския регион подготовката вървяла доста добре, то в останалите три нещата не били толкова розови. Особени затруднения изпитвали апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където дори закупеното оръжие не стигнало до бунтовниците. В тази ситуация апостолите решили да съберат чета, която освен да донесе оръжието трябвало и да помогнете въстаналите българи в региона. Преждевременно избухналото въстание обаче притискало всички и трябвало да се действа бързо. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласил да оглави четата и тази задача била поверена на Христо Ботев. Той трябвало изключително бързо да набере хора и да закупи необходимото оръжие. Средствата, с които го направил били дарени от Българското човеколюбиво настоятелство, както и от други родолюбиви българи (в таблицата по-долу сме поместили автентичния текст, който дава информация за дарителите и за начина, по който са били изразходвани парите). С големи усилия той успял да събере 205 четника, но кратките срокове не позволили да се проведе каквото и да било военно обучение или подготовка. Поради тази причина в четата намерили място както добре подготвени бойци, участвали в Първата и Втората български легии, така и млади ентусиазирани момчета, които никога до момента не били хващали пушка. Един от тези младежи бил и Ботев и поради тази причина за военен ръководител бил определен поручик бил определен Никола Войновски, чил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четата пък станал Никола Симов. Знамето на четниците било ушито от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка през 1875 година. Първоначално било предназначено за друга чета, но след разпръскването й, баба Тонка го дала на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.
|
Да дава |
Да зема |
| От М. Цветкова…………………фр. 4000 „ Стилияна……………………….„ 227 „ Олтеница………………………„ 287 „ Иван Стоянова………………..„ 496 „ Крайовските хлебари……….„ 529 „ Ангел Бургаза…………………„ 227 „ Дядо Гена (Крайова)………„ 144 „ Петреска…………………….„ 1175 „ Същия………………………„ 35.25 „ Същия………………………„ 500 „ Крайова…………………… „ 341 „ Календжи………………..„ 5000 „ Смилова………………… „ 1000 „ Крайова………………….„ 3400 „Ангелаки……………… „ 340.50 Всичко фр. 17 701.75 |
“За разни покупки и разноски фр. ………. 3059 „ ……….3534 „ пушки ……….„ 1312 „ също ……….„ 1600 „ също ……….„ 1800 „ патрондаши ……….„ 410 „ две пушки ……….„ 550 „ капси ……….„ 88 „ 4 пушки ……….„ 690 „ тесаци ……….„ 230 „ арвуна на пушките ……….„ 2000 „ също на револверите ……….„ 1000 „ борча на Заимова ……….„ 558 „ Цветкова ……….„ 386 „ Г. Матева ……….„ 176.25 „ револверите от Анг. ……….„ 340.50 Всичко фр. 17 733.75 |
Макар не добре обучени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на парахода “Радецки”. Нарочно бил избран кораб на централноевропейска страна, за да не се предизвикат евентуални усложнения за румънското правителство. Четниците решили да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, въпреки че имало противници на този план, които не вярвали, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и впоследствие се оказали прави) и искали четата да тръгне към Търново. На борда на парахода българите се представяли за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата предвиждало завладяване на кораба и поемане на управлението му в случай, че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място (повече за залавянето на “Радецки” може да научите тук).
На 17 май въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Четата начело с авангард под командването на Никола Войновски се отправила на поход. Най-напред спряла в село Козлодуй, където разпръснала група черкези, набавила си няколко коня за воеводата и щаба му и взела осем коли за импровизирания обоз. Към 14:00 часа тя напуснала Козлодуй и до вечерта стигнала село Бутан. Там четниците използвали колите, за да направят мост през пълноводната р. Огоста и да преминат на другия бряг. Като продължили пътя си, те излезли на пътя Рахово-Враца и прекъснали телеграфната връзка. През нощта четата продължила своето движение в походен ред със строги мерки за охрана. Четата се водила от авангард от 30-40 души, а главните сили се движели в две колони от двете страни на импровизирания обоз. Така четата била в готовност да води бой при внезапно нападение на противника. Движейки с такива мерки за охрана, четата респектирала група черкези, които от време на време откривали огън по нея, но не смеели да я доближат. Преминавайки край село Алтимир към полунощ въстаниците влезли в село Борован, където претърпели първото си разочарование. Тук към четата трябвало да се присъединят 400 въстаници. С тях тръгнал обаче само един.
На следващия ден - 18-ти май четата била изправена пред първото си сериозно изпитание – близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя била нападната от черкези и башибозук, които наброявали близо 200 души. В този момент Христо Ботев се обърнал със следните думи към четниците и пръв се хвърлил в сражението:
– Момчета! Боят ще скоро да се захване… Да покажем,
братия, че знаем да умираме за нашето мило отечество!
Вместо да се вписваме в детайлно описание на бойните действия ще поместим един откъс от книгата на Захари Стоянов “Опит за биография на Христо Ботйов”, който смятаме, че описва по най-добър начин храбростта, която проявил Христо Ботев и останалите четници в този решителен момент:
Това казал той и хукнал през гъстата трева с коня си пра-
во към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял
саблята около главата, която блещяла под утринните слънче-
ви зари. Град куршуми се посипали върху му, които удряли в
земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По за-
повед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,
двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на явна смърт отишел да се излага.
В крайна сметка, въпреки че очакваната помощ от Враца така и не идва, четниците успяват да отбият атаката, но с цената на 30 ранени и убити, между които и знаменосецът Никола Симов. Знамето било поето от Димитър Стефанов-Казака, който целувайки го се заклел да го брани дори с цената на живота си.
Костницата на Ботевите четници в село Скравена
На следващия 19-ти май четата имала време да си отдъхне, тъй като турските власти получили сведения, че във Враца въстанието е избухнало. За сметка на това обаче на 20-ти май избухнал нов бой, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят бил два пъти по-многоброен, а липсата на вода отново тормозела българите. В това отношение турците не можели да се оплакват, тъй като фактът, че те били в подножието на възвишенията, които четниците използвали за укритие спомагал от чисто географска гледна точка да са в близост до няколко езера. Въпреки глада, жаждата и жегата обаче, водените от Христо Ботев мъже отново проявили изключителна храброст и не позволили на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Доказателство за добрата тактика на българите бил фактът, че в това сражение не загинал нито един четник. И точно в този момент, когато всички се приготвяли да си отдъхнат през нощта се случил повратния момент. На свечеряване, на 20-ти май 1876 година, паднал убит Христо Ботев. Въпреки че и до днес се водят спорове за начина по който той е загинал, най-вероятната причина е, че воеводата е бил прострелян в челото от неприятел, промъкнал се в тила на четата.
След смъртта на войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето на четата към Балкана продължило. В крайна сметка от общо 208 четници, загиналите са 94, 26 били заточени, 2 умират в затворите, а 76 успели да доживеят свободата на България.
Виж още: Христо Ботев – героят, който даде всичко на България